Осъзнатата красота ще спаси света!

Мадлен Алгафари е един от най-успешните психотерапевти в България и популярен писател. Биографията ѝ е впечатляваща – завършва „Психология“ в СУ и „Режисура за драматичен и куклен театър“ в Софийски университет, съвместно с НАТФИЗ, член е на Европейската асоциация по психотелесна терапия, както и на Неорайхианска аналитична психотерапия, главен редактор е на световното списание за психотелесна терапия International Body Psychotherapy Journal. В професионалната си практика като психотерапевт помага на много хора да постигнат желания от тях успех, да преодолеят конфликти с партньора, неврози, фобии, зависимости и други проблеми. Автор е и на множество книги за психотерапия, поезия и приказки. 

1. „Моят дом е моята крепост“ гласи римска поговорка. Защо според вас домът е крепост и кое е нещото, което ни кара да се чувстваме „у дома“?

- Крепостите са строени в историята като защитни съоръжения. За да се предпазим от природните стихии и от дивите зверове, не е нужна чак крепост. Крепостта е защита от човеците. Това е тъжен факт. Хората могат да си вредят един на друг повече, отколкото цялата дива природа. Затова домът на хомо сапиенс сапиенс, уви, е вид крепост – защитено пространство, което понякога е „презастраховано“. Но със сигурност е нужно за спокойствието ни. Чувството за сигурност е по-голямо там, защото познаваме всеки детайл в него, защото можем да го контролираме и подреждаме по наш избор.

Тревожността у човека е следствие на неизвестното в живота му. А у дома е много по-голяма вероятността да са известни нещата, да можем ние да ги режисираме и управляваме. Това носи спокойствие и намалява стреса и напрежението, които произтичат от непредвидимото и особено от невъзможността да контролираме или предотвратяваме възможните опасности. Когато обживеем едно място с душата си, напълним го с нашата енергия, се чувстваме като животните, които са маркирали територията си. Така те я преживяват като своя, по-безопасна и по-сигурна.

Разбира се, „у дома“ има и преносен смисъл. Душата може да се чувства у дома на различни места, без това да е свързано с конкретно местоположение. Работата ми с българските емигрантски общности в цял свят показа, че доста българи правят компромис там с това как ще изглежда домът им. Това обаче отнема чувството за корени, което и без това е силно изострено от напускането на родното място. Работя и сега онлайн с българи, живеещи в чужбина. Често чувам, че не харесват напълно дома си. Тогава и сънят не е спокоен и цялостният тонус на организма не е на ниво. Психичното усещане за „у дома“ идва и от стила на обзавеждането, от енергията на предметите, асоциациите, които будят у нас, дори миризмите, които провокират спомени, свързани с чувство за спокойствие и сигурност. Най-силното усещане за „у дома“ е преживяването ни в майчината утроба, където сме били предпазени, нахранени, обичани. Когато преживяваме дома си като утроба, той дори ни лекува. Излъчването на обкръжението променя цялата хормонална картина в организма ни. Влизането вкъщи, в идеалния случай, намалява стресовите хормони кортизол и адреналин и норадреналин и стимулира секрецията на ендорфините – хормоните на щастието. Затова е важно как сме устроили „утробата си“ и в материално отношение – вещи, обзавеждане и т.н., но и в емоционално отношение – хората, с които споделяме „утробата-къща“.

2. Кое всъщност създава усещането за уют – подходящ интериор, отношенията в семейството или естествената взаимовръзка между двете?

- Всичко може да създаде уют. Как изглеждат предметите около нас, колко ни служат, дали са удобни и функционални, дали ни напомнят на вещи от детството или на хора.

Уют създават миризмите – най-древното ни сетиво, най-първичното. Затова миризмата на прясно опечена баница буди дълбоки асоциации и в съзнанието ни идват да ни прегърнат дори покойните ни баби.

Уют създава докосването, когато е нежно и топло. Това възпроизвежта тактилната памет – начина, по който сме били гушкани и галени. Прегръщаните някога бебета, когато пораснат търсят меки материи, непрегръщаните – по-лесно понасят студени и твърди.

Уют създават вкусовете – вкусът на любима храна, отново архетипен символ на времето, в което сме били малки, защитени и нахранени.

Уют създават звуците – музика, напомняща приятни изживявания. Вибрациите й също променят биохимията и биофизиката в тялото. Повлияват се здравословно всички системи в тялото – нервна, храносмилателна, мускулна, ендокринна, отделителна, дихателна, костна, сърдечносъдова, имунна, дори репродуктивната. Уют създават гледките – какво точно виждат очите ми, красиво ли е за мен то, цветове, форми, релефи, светлосенки, колко е осветено или затъмнено. Дълбоката ни първоприрода и здраве изискват през деня да е светло обитаваното място, а през нощта – тъмно. Липсата на естествена светлина през деня може да доведе до депресивност и ниски нива на енергия. Липсата на мрак през нощта пък пречи на пълноценния и възстановителен сън, а епифизата не може да произведе хормона мелатонин, от който също зависи настроението ни. Изкуственият комфорт не бива да забравя и пренебрегва природните и биологичните наши особености.

3. Днес много хора работят от дома си, какви принципи можем да спазваме при обзавеждането, така че да има ясно разграничение между личния и професионалния живот?

- В офисните помещения обикновено няма топли цветове, овални форми и меки предмети, които да възпроизвеждат усещането за утроба. Това може да повиши нивата на напрежение. Но това има и своя смисъл. По този начин човекът никога не е толкова отпуснат, колкото в хоризонтална поза, в плюшена завивка или топло одеало. А напрегнатият човек има нужда от повече действия и активност – това е един от начините да вентилираме напрежението. Така по един нездравословен начин стимулираме хиперактивността на служителите. Тя се явява защитна реакция срещу стреса – клапан за облекчаване на вътрешното налягане. Разбира се, хората реагират различно, но често напрегнатият служител работи повече, за да си разтовари напрежението. Работата от вкъщи може да донесе повече спокойствие, но и повече размиване на границите. Релаксът е следствие на активиране на парасимпатиковия дял на автономната нервна система, свързан с отпускането и чувството за безопасност. Това може да намали продуктивността. Затова работата от вкъщи иска умение за структуриране на времето и самодисциплина. Би било добре да се обособи някакъв работен кът, отграничен от домашния интериор, ако човекът изпитва трудност да мобилизира волята си за работния процес.

Дългото стоене пред екран пък стимулира отделянето на много допамин, което възбужда. Затова децата могат да са хиперактивни, ако са само в онлайн форма на обучение. Липсата на достатъчно физическа активност, ако работенето изисква статично положение на тялото, също повишава невротизма и психичната умора. Но ако сме вкъщи, винаги пък има някаква домакинска работа за извършване в паузите, която може да отвинти „вентила“ на тенджерата под налягане.

4. Кое е вашето лично пространство у дома и необходимо ли е всеки вкъщи да си има свое собствено?

- Имам си обособен кабинет, но и други места ползвам като лично пространство – кухнята и зимната градина, разбира се – и дворът. Аз лично имам много нужда от светлина, въздух и земя. Да, добре е всеки от семейството да има свое си постранство от една възраст нататък. Психичното ни здраве го изисква точно толкова, колкото изисква и близостта.

Тийнейджърът, например, много се нуждае от такова персонално пространство, в което да не бъде постоянно обезпокояван. В тази възраст тази нужда е следствие и израз и на ставането все по-самостоятелен индивид.

Личното пространство е не само отвън, но и отвътре. Визуализирането на защитено място с всичките му детайли и подробности може да лекува травми дори – приом, който се ползва в психотелесната терапия. Може да е познато място, но може и да е напълно измислено. Фантазирането му има благотворителен ефект върху цялостното ни психотелесно здраве. Разбира се, добре е то да съществува и като физическо място, където всичките ни сетива буквално го усещат. Ние все пак сме триизмерни, физически същества и тялото ни се нуждае да участва, не само въображението. Понякога това е просто един стол или легло, които обаче непременно трябва да са удобни. По-възрастните хора, когато не са вече физически най-активни интуитивно си търсят буквално местенцето-леговище за отмора.

5. Как да създадем дом, в който да се чувстваме по-балансирани и щастливи?

- Мисля, че отговорите на горните въпроси вече го подсказват. Важно е да усетим дома си.

Когато си търсехме къща, Нидал ме питаше каква ми е предварителната концепция. Моят отговор обаче беше: като вляза, ще я усетя. Това е разликата между мъжката и женската психика. Мъжът може да вижда по-технически детайли или прагматични особености. Жената също ги забелязва, разбира се, но по-често добавя и ирационалното усещане за помещението или вещите.

Всеки човек има любими цветове. Те са свързани с характера му. Но цветовете имат и универсални фунции: топлите стимулират, активират, енергизират, ускоряват растежа; студените успокояват, отпускат, действат противовъзпалително и болкоуспокояващо. Обикновено цветовете от средната част на спектъра (около зеленото) балансират. Затова, когато отиваме на почивка, търсим зеленото в природата често.

Цветовите предпочитания са свързани и с темперамента, и с характера на всеки отделен човек.

Формите също имат значение: овалните са женски, острите са мъжки форми, но това не е свързано с женски или мъжки пол или със сексуалност, а с универсалните архетипни енергийни принципи на мъжкото и женското, които живеят у всеки човек.

Материите също будят асоциации – меко, грапаво, топло, студено – според характеровите особености и моментното състояние на всеки отделен човек.

Има значение и стилът. Аз, например, не се чувствам родно и мойски в помещение, обзаведено модернистично със стъкло, метал, остри ъгли. Моят вкус е ретро – нужно ми е дърво, овали, къдри.

Професията ми позволява да разбера много за човека, ако мога да видя дома му. Домът разказва за миналите му травми, за страховете му, за скритите му копнежи. Но да не забравяме, че човекът е социално същество. Той живее в групи – като всички бозайници. Не е като охлюва, който си носи къщата на гърба, двуполов е и се самоопложда дори. Човекът е стадно животно и първата му човешка потребност е тази от принадлежност и близост. Тя е свързана най-вече с хората, които съставляват микрокосмоса му. Отношенията между тях определят с огромна сила усещането за уют дори и тогава, когато човекът не може да има външните нужни атрибути – предмети, уреди и т.н.

За да се чувстваме балансирани и щастливи, е най-важно качеството, а не количеството – качеството на отношенията и на нещата, с които сме заобиколени, на одушевените и неодушевените части на микросвета ни.

Усещането, че ни харесва нещо, е оздравително и спасително. „Осъзнатата красота ще спаси света!“ – е казал художникът Николай Рьорих. Често го цитирам. Когато имаме сетива за красивото, ние лекуваме себе си и света, генерираме радост и любов като по този начин и най-вярно служим на Бог. Но за да възпремем красивото, трябва да го търсим. Препускащият човек е сляп за детайла и изпуска малките изцеляващи, облагородяващи и осмислящи живота му красоти. Човекът, койво вижда красивото, става по-добър човек. А красивото може да бъде намерено навсякъде. Ако го търсим навсякъде, разбира се.